Древен Египет – Ра и Атон
В Египет Слънцето е било символ на самия живот. Бог Ра, който всеки ден прекосява небето в златна ладия, е създателят на света и пазителят на реда.
По-късно фараонът Ехнатон издига Слънцето – Атон – като единствен Бог, олицетворение на Разумната Енергия, която дава живот на всичко.
Месопотамия – Шамаш
В шумеро-акадския свят богът Шамаш е бил въплъщение на Слънцето и на справедливостта.
Той е виждал всичко и е бил носител на истината и моралния ред.
Светлината е била разбирана и като духовна – тя осветява съзнанието и изгонва мрака на неведението.
Индия – Суря и Агни
В древна Индия бог Суря е бил очите на боговете и пазител на истината.
Неговият земен аспект – Агни, богът на огъня – пренася енергията на Слънцето в материалния свят.
Във философията на йога светлината на Суря се отъждествява с вътрешното съзнание на човека – искрата на Разума, която свързва душата с божествения източник.
Персия – Ахура Мазда и свещеният огън
В зороастризма светлината и огънят са били свещени проявления на Ахура Мазда – Божествения Разум.
Храмовете пазели вечни огньове, които символизирали Слънцето и неговата сила да прочиства и съзижда.
Борбата между светлината и мрака отразява вечния конфликт между Разумната и хаотичната енергия.
Гърция и Рим – Хелиос и Сол Инвиктус
За гърците Хелиос бил сияйният бог, който всеки ден прекосява небето в златна колесница.
В Рим култът към Сол Инвиктус – Непобедимото Слънце – станал символ на божествената власт и жизнена сила.
Денят на този бог, 25 декември, бил празник на раждането на новото слънце – моментът, в който светлината побеждава тъмнината.
Американските цивилизации – Инти, Кукулкан и Тонатиу
В Южна Америка инките почитали Инти като върховен бог и баща на хората.
Майските легенди говорели за Кукулкан – Пернатия змей, който донесъл на хората знание и светлина.
Ацтеките наричали своя слънчев бог Тонатиу и вярвали, че енергията на живите същества поддържа живота на Слънцето.
Япония – Аматерасу
В японския шинтоизъм богинята Аматерасу е владетелка на небето и източник на светлината.
Тя е символ на чистота, истина и жизнена енергия.
Японските императори се смятали за нейни потомци, а изгряващото слънце става национален символ на хармонията между Небето и Земята.
Северна Европа и келтите – Слънчевите кръгове и богинята Сол
Келтите и северните народи изграждали каменни светилища като Стоунхендж, подредени според изгрева на Слънцето.
В скандинавската митология Слънцето било женско божество – Сол – което всеки ден прекосява небето в колесница, гонено от вълци на мрака.
И тук Слънцето е разбирано като живо същество, което се бори да поддържа светлината и живота.
Българските земи – Траки и прабългари (Сабазий и Тангра)
По българските земи вярата в Слънцето е оцеляла най-дълго.
Траките почитали Сабазий и Орфей възпявал светлината като божествена сила, която свързва човека с небесния разум.
Прабългарите се покланяли на Тангра – Небесния Бог, свързван със сиянието на Слънцето и неговата творяща мощ.
Заключение
Култът към Слънцето е бил универсален език на човечеството – израз на благодарност към Разумната Енергия, която поддържа живота на Земята.
С възхода на трите големи религии това знание постепенно е било забравено.
Те откъснали човека от източника на енергията и поставили посредници между него и Слънцето, между него и самата Разумна Вселена.
И все пак древната искра не е угаснала – тя живее в преданията, в празниците на светлината и в стремежа на човешката душа да се върне към своя истински източник.
Светлината на Разума, която идва от Слънцето.
Веселин Дурчев & AI
Благодаря, невероятна информация !!!!!
Радвам се, че съм бил полезен с информацията си.