1. Престъпникът носи лична отговорност

Според ТРВ всеки Човек носи лична отговорност за своите Дела, Думи и Мисли.

Когато един Човек убие друг, той прави своя Свободен Избор и нарушава една от основните нравствени Заповеди:

„Не убивай.“

Той трябва да понесе последствията от своето престъпление.

Във Физическия Свят обществото има задължението да защити останалите хора и да накаже престъпника според тежестта на извършеното. При най-тежките престъпления това може да означава доживотна изолация от обществото.

Но според ТРВ с човешката присъда отговорността не приключва.

Земният Енергиен Компютър регистрира Делата, Думите и Мислите на всеки Човек. Той разполага с информация, която никой човешки съд не притежава, и определя индивидуалната отговорност на Душата според Вселенските Закони.

Човешкият съд определя наказанието във Физическия Свят.
ЕК определя действителната отговорност на Душата.

2. Защо да оставим престъпника жив?

Не за да го оправдаем.

Не за да забравим жертвата.

И не защото престъплението му е маловажно.

Точно обратното.

Ако Човекът е извършил огромно Зло, той трябва да получи възможност да разбере какво е извършил.

Докато Тялото живее, обучението на Душата във Физическия Свят продължава.

Десетилетията, прекарани в изолация, могат да дадат възможност на престъпника многократно да се връща към извършеното, да осъзнае причиненото страдание, да проумее Злото и да достигне до разкаяние.

Няма гаранция, че това ще се случи.

Свободният Избор остава.

Човекът може да се разкае. Може и да остане неразкаян до края на живота си.

Но обществото му е оставило възможността да направи нов Избор.

При смъртното наказание тази възможност се прекратява. Тялото се умъртвява и Душата напуска Физическия Свят. Никой от нас не знае в какво вътрешно състояние тя преминава в Духовния Свят.

Затова според ТРВ доживотната присъда има един много важен смисъл:

Тя наказва Тялото чрез лишаването му от свобода, но не прекратява обучението на Душата чрез това Тяло.

3. Разкаянието не заличава престъплението

Тук трябва да направим едно важно разграничение.

Ако след двадесет или тридесет години един убиец искрено осъзнае извършеното и се разкае, това не означава, че престъплението е изчезнало.

Убитият Човек няма да се върне.

Страданието на неговите близки няма да бъде изтрито.

Извършеното Дело остава записано в ЕК.

Разкаянието е нов Избор на Душата, но не е гума, която изтрива стария.

Последствията от извършеното остават и Душата ще трябва да ги понесе съгласно Законите за Кармата, Възмездието и Причината и Следствието.

Разкаянието може да промени Душата.
То не може да отмени извършеното.

4. „Око за око, зъб за зъб“

В Стария завет съществува добре познатият принцип:

„Око за око, зъб за зъб.“

Той не се появява преди Заповедта „Не убивай“, за да бъде по-късно отменен от нея. Двата принципа съществуват в старозаветните текстове едновременно.

„Око за око“ има и важна ограничителна функция — наказанието не трябва да надхвърля причинената вреда. В свят, в който отмъщението лесно е можело да прерасне в безкрайна верига от насилие, това вече е било ограничение на възмездието.

Но по-късно в Новия завет Исус се връща именно към този принцип и насочва Човека към нещо много по-трудно — да не отговаря на Злото със същото Зло.

Тук можем да видим и отражение на една много по-дълбока промяна в нравственото съзнание на Човека.

„Ти ми причини Зло — аз ще ти причиня същото“ е една степен на разбиране на справедливостта.

Но съществува и друга:

„Ти извърши Зло. Ще понесеш последствията от него, но твоето Зло няма да ме принуди и аз да извърша същото.“

Това вече е много по-труден Изпит за Душата.

И точно тук смъртното наказание поставя съвременното организирано общество пред древния въпрос в нова форма:

Трябва ли животът да бъде заплатен с живот?

Или обществото вече е достигнало Духовното Ниво, при което може да накаже извършеното Зло, без самото то да го повтаря?

5. Обществото също прави Свободен Избор

Престъпникът е направил своя Избор.

След него организираното общество трябва да направи своя.

То може да каже:

„Ти уби и затова ние също ще те убием.“

Но може да каже и:

„Ти извърши огромно Зло. Ще бъдеш наказан и изолиран от обществото. Но ние няма да извършим същото действие, за което наказваме теб.“

Точно тук ТРВ поставя въпроса:

Заповедта „Не убивай“ важи ли само за престъпника, или важи и за хората, които организират живота на обществото?

Според ТРВ отговорът не може да бъде различен.

„Не убивай“ важи за всички.

6. Държавата няма Душа. Хората имат.

Често казваме:

„Държавата екзекутира престъпника.“

Но държавата няма ръце.

Няма мисли.

Няма Душа.

Зад всяка екзекуция стои поредица от хора.

Едни създават закона. Други го приемат. Трети произнасят присъдата. Четвърти организират изпълнението. Пети непосредствено участват в прекратяването на човешкия живот.

Всеки от тях има Душа.

Всеки прави собствен Свободен Избор.

И всички, които съзнателно участват пряко или непряко в осъществяването на смъртното наказание, стават съучастници в нарушаването на Заповедта „Не убивай“.

Това не означава, че всички носят еднаква отговорност.

Ние не можем да определим кой колко е виновен.

ЕК може.

Той разполага не само с информацията за Делата, но и за Думите и Мислите на всеки участник.

Затова оправданието:

„Аз само изпълнявах закона“

може да има значение пред човешкия съд, но не може да премахне личната отговорност на Душата.

7. Законно не означава непременно духовно правилно

Хората създават законите, по които организират живота във Физическия Свят.

Но хората не са съвършени.

Следователно и създадените от тях закони могат да бъдат несъвършени.

Според ТРВ всеки закон, създаден от хората, трябва да бъде в съответствие със Законите, създадени от Първия Разум, и с нравствените Заповеди, спуснати на хората.

Човешкият закон може да определи кое е законно в едно общество.

Но не може да превърне нарушаването на Вселенски Закон или нравствена Заповед в духовно правилно действие.

Законност и нравственост не са едно и също.

Човешкият закон определя отговорността пред обществото.

Вселенските Закони определят последствията за Душата.

8. Един странен парадокс

Понякога една екзекуция се проваля.

Организираното общество използва хора, знания, технологии, труд, време и средства, за да прекрати един човешки живот.

Екзекуцията не успява.

И тогава същото общество използва хора, знания, технологии, труд, време и средства, за да спаси същия човешки живот.

Възниква странен въпрос:

Ако след неуспешната екзекуция обществото има задължението да спаси живота на осъдения, защо непосредствено преди това е имало задължението да го прекрати?

Самият парадокс заслужава размисъл.

9. А жертвите?

Нито една дума в тази статия не трябва да бъде разбирана като пренебрежение към жертвите или техните близки.

Човек, загубил дете, родител, съпруг или друг близък по насилствен начин, може да изпитва огромна болка, гняв и желание за възмездие.

Нямаме право да го съдим за това.

Но организираното общество трябва да създава законите си не в момента на най-силната човешка болка, а според принципите, върху които иска да бъде изградено.

Можем едновременно да бъдем на страната на жертвата, да защитим обществото, да изолираме престъпника за цял живот и да не го убиваме.

Още една смърт няма да върне първата.

10. Когато обществото нарушава собствените си нравствени правила

Според ТРВ последствията не изчезват само защото нарушението е записано в човешки закон.

Ако нарушаването на Законите и нравствените Заповеди се превърне в устойчив модел на едно общество, Земният ЕК отчита това отклонение.

Обществото получава нови ситуации, нови Уроци и нови Изпити, чрез които трябва да разбере, че се е отклонило от Пътя.

Последствията могат да бъдат страдания и различни обществени катаклизми.

Това не е отмъщение на Първия Разум.

ПР е създал Законите.

Последствията произтичат от тяхното нарушаване.

Две отговорности пред една Заповед

Престъпникът носи отговорност за своето престъпление.

Обществото носи отговорност за начина, по който ще го накаже.

Едната отговорност не отменя другата.

Престъпникът трябва да бъде наказан. Обществото трябва да бъде защитено. Душата трябва да понесе последствията от своя Свободен Избор.

Но според ТРВ всичко това може да бъде постигнато, без организираното общество да отнема човешкия живот.

Доживотната присъда оставя престъпника да живее с последствията от своя Избор и му дава време да осмисли извършеното.

Смъртното наказание прекратява живота на Тялото, но не отменя последствията за Душата.

В продължение на хилядолетия Човекът е вървял по трудния Път от възмездието към осъзнаването, че Злото не престава да бъде Зло само защото е извършено в отговор на друго Зло.

Затова въпросът не е:

„Заслужава ли убиецът наказание?“

Разбира се, че заслужава.

Въпросът е:

Кой има право да отнеме човешкия живот?

И трябва ли обществото да наруши „Не убивай“, за да накаже Човека, който вече е нарушил „Не убивай“?

Според Теорията за Разумната Вселена отговорът е:

Не.

Чуждото нарушение на Заповедта не дава на нас правото да нарушим същата Заповед.

Автор: Веселин Дурчев & AI