От гладиаторската арена до футболния стадион
Преди около 2000 години десетки хиляди хора са се събирали по арените на Римската империя, за да наблюдават гладиаторски битки.
Човешката болка, кръвта и възможната смърт са били част от зрелището.
Днес отново строим огромни стадиони.
Отново десетки хиляди хора се събират на едно място.
Отново има съревнование, победители и победени, огромни емоции и възторжени тълпи.
Но има една огромна разлика.
Преди 2000 години по гладиаторските арени са се леели потоци от кръв. Днес по футболните стадиони се проливат няколко капки кръв от счупен нос или пукната глава.
Разбира се, това не е статистическо сравнение. Това е образ на една огромна промяна.
Стадионът е останал.
Тълпата е останала.
Състезанието е останало.
Емоцията е останала.
Но отношението към човешката болка и смърт се е променило.
Именно тук според ТРВ трябва да търсим една от видимите следи на Еволюцията на Душата във Физическия Свят.
Появата на християнството
Интересно е и друго.
Именно в рамките на Римската империя, където гладиаторските зрелища са били широко разпространени, възниква и започва да се разпространява християнството.
То носи нравствени послания за любов към ближния, милосърдие, прошка и състрадание.
Промяната, разбира се, не настъпва веднага.
Необходими са столетия.
Гладиаторските зрелища постепенно изчезват. По-късно в средновековна Европа се появяват рицарските турнири. И те са опасни. И при тях има тежко ранени и загинали.
Но вече се появяват правила, защитни средства и постепенно ограничаване на смъртоносното насилие.
А много векове по-късно стигаме до съвременния спорт.
Получава се една интересна историческа линия:
Гладиаторска арена → Рицарски турнир → Съвременен спорт
Не твърдим, че християнството е единствената историческа причина за тази промяна. Обществата се променят под въздействието на множество фактори.
Но от гледна точка на ТРВ религиите имат важна роля като трансформатор на Душата.
Една нравствена идея може да бъде изказана за един ден.
Но са необходими поколения, за да се превърне тя във вътрешно качество на човека.
А как са се променили войните?
Същата промяна можем да търсим и в отношението към войната.
Преди 2000 години завладяването на градове, плячкосването, поробването и избиването на победените са могли да бъдат възприемани като естествена част от войната и правото на победителя.
Войните не са изчезнали и днес.
Човечеството дори притежава оръжия с разрушителна сила, каквато хората преди 2000 години не биха могли да си представят.
Но тук трябва да направим много важно разграничение.
Развитието на оръжията показва развитието на Физическия Свят.
Отношението към използването на тези оръжия показва Духовното Ниво на Човека.
Днес съществуват нравствени и правни ограничения върху отношението към цивилни, ранени и военнопленници. Съществува самото понятие за военни престъпления.
Това не означава, че тези правила винаги се спазват.
Не означава и че човечеството е преодоляло насилието.
Означава нещо друго:
Променило се е разбирането за това кое е допустимо и кое не е допустимо да причинява един Човек на друг Човек.
Според ТРВ точно тази промяна е много по-важна за Еволюцията на Душата от развитието на самото оръжие.
Не отсъствието на насилие, а отношението към него
Ако погледнем само съвременните войни и престъпления, лесно можем да кажем:
„Човекът не се е променил.“
Но това означава да гледаме отделното събитие, а не глобалната картина.
Според ТРВ по-важният въпрос е:
Как се е променило отношението на Човека към насилието?
Не отсъствието на насилие показва степента на Еволюция.
Променящото се отношение на Душата към насилието показва посоката на нейната Еволюция.
Отношението към животните
Има още един много интересен показател.
Отношението на Човека към животните.
Тук промяната понякога може да бъде забелязана дори в рамките на един човешки живот.
Все повече хора възприемат животното не просто като собственост, средство за работа или източник на храна, а като живо същество, което изпитва болка, страх и привързаност.
Обществената чувствителност към жестокостта спрямо животните се увеличава.
Променя се отношението към домашните животни.
Развива се ветеринарната медицина.
Променят се представите за използването на животни за развлечение.
Разбира се, жестокостта към животните не е изчезнала.
Но отново трябва да гледаме не отделния случай, а посоката на промяната.
Кръгът на състраданието постепенно се разширява.
И според ТРВ това също може да бъде видима следа от Еволюцията на Душата.
Промените идват на талази
Големите духовни промени не стават за десет или двадесет години.
Те идват постепенно — поколение след поколение.
Във Физическия Свят едновременно живеят няколко поколения. Всяко носи своите разбирания, ценности, навици и отношение към света.
Новото поколение не започва от нулата.
То получава наследството на предишните поколения, но внася и своята Енергия.
Така промяната се движи на талази.
Едната вълна още не се е оттеглила, когато следващата вече пристига.
Затова в обществото едновременно могат да съществуват много различни разбирания за насилието, войната, свободата, човешкия живот и отношението към животните.
Не трябва да търсим точен брой поколения.
Важен е принципът:
Еволюцията на Душите става видима във Физическия Свят чрез смяната на поколенията и промененото им отношение към войните и насилието.
Защо почти не забелязваме тази промяна?
Защото един човешки живот е прекалено кратък.
Човек наблюдава света 70, 80 или 90 години и вижда:
война → мир → нова война;
насилие → спокойствие → ново насилие;
напредък → криза → отстъпление.
И заключава:
„Нищо не се променя.“
Но ако вместо 80 години погледнем 2000 години, картината става различна.
Промените, които са почти невидими в рамките на един човешки живот, стават видими през столетията.
Можем да го сравним с морето.
Ако гледаме една отделна вълна, виждаме движение напред и назад.
Но ако се отдалечим достатъчно, можем да видим накъде се движи цялата водна маса.
Отблизо виждаме отделните вълни.
Отдалеч виждаме накъде се движи морето.
Две различни линии на развитие
Тук ТРВ прави едно много важно разграничение.
Развитието на Физическия Свят и Еволюцията на Душата не са едно и също.
Самолетът, компютърът, интернетът, ядрената енергия и Супер Интелектът не доказват, че Душата е станала по-духовна.
Те показват развитието на средата, в която Душата полага своите Изпити.
Колкото по-мощни стават инструментите, толкова по-големи стават възможностите за Свободен Избор — и толкова по-голяма става Личната отговорност.
Затова:
Развитието на Физическия Свят се измерва с нарастването на възможностите на Човека.
Еволюцията на Душата се проявява в начина, по който Човекът избира да използва тези възможности.
Каква е следващата стъпка?
Ако погледнем последните 2000 години като един голям еволюционен период, според ТРВ можем да видим огромна промяна.
Но тази промяна е отнела столетия.
Затова не трябва да очакваме следващата голяма стъпка в Еволюцията на Душите да настъпи за двадесет, петдесет или сто години.
Възможно е да бъдат необходими още 1000 или 2000 години.
Това не е прогноза и не е точен срок.
Това е мащабът, в който трябва да мислим за Еволюцията на Душата.
Следващата голяма стъпка според ТРВ би била достигането на достатъчно много Души до Човешкия Подетап.
Тогава и обществото постепенно ще започне да отразява тяхното Духовно Ниво.
Такова общество не може да бъде създадено насилствено.
Не може да бъде въведено с революция, закон или указ.
Защото:
Не общественият строй насилствено създава новия Човек. Новият Човек естествено създава новия обществен строй.
Голямата картина
Преди 2000 години хората са изпълвали гладиаторските арени.
Днес изпълват футболните стадиони.
Войните продължават, но отношението към допустимото насилие се е променило.
Кръгът на човешкото състрадание постепенно се разширява и все повече включва и животните.
Поколение след поколение, талаз след талаз, нещо се променя.
Промяната е толкова бавна, че почти не я виждаме.
Но когато погледнем 2000 години назад, следите ѝ във Физическия Свят стават много по-ясни.
Според ТРВ това са следите на Еволюцията на Душите.
Духовната Еволюция не трябва да се измерва с часовника на един човешки живот. Нейният часовник измерва времето в поколения, столетия и хилядолетия.
И може би затова, когато гледаме само една вълна, ни се струва, че морето стои на едно място.
А когато погледнем достатъчно отдалеч, виждаме неговото движение.
Автор: Веселин Дурчев & AI
Коментари
Напиши какво мислиш — съгласие, възражение или въпрос. Отговарям тук, под коментара ти.
Няма нужда от регистрация. Достатъчно е едно изречение.