Войната — най-голямото Зло

Според Теорията за Разумната Вселена войната е най-голямото Зло, което Човекът причинява на Човека.

Във Физическия Свят нейните последствия са видими.

Разрушени градове и домове. Унищожен трудът на поколения. Разделени семейства. Деца без родители. Родители без деца. Глад, страх, болка и смърт.

Но Човекът не е само Тяло.

Според ТРВ:

Човек = Тяло + Душа.

Затова войната нанася поражения едновременно във Физическия и в Духовния Свят.

Разрушенията във Физическия Свят можем да видим и да изчислим.

Но как да изчислим пораженията върху Душите?

Какво се случва с Душата на Човека, който се научава да мрази?

Какво се случва с Душата, която отнема човешки живот?

Какво остава в нея след страха, жестокостта и желанието за отмъщение?

Когато във войната са въвлечени стотици хиляди и милиони хора, не страдат само техните Тела.

Увреждат се стотици хиляди и милиони Души.

А според ТРВ това забавя не само тяхната собствена Еволюция, но и Еволюцията на Разумната Енергия в Духовния Свят.

Затова войната не е само разрушение на Материята.

Тя е удар върху Еволюцията на Душата.

Кой е моят враг?

Човекът от другата страна може никога да не ме е виждал.

Аз никога да не съм виждал него.

Той има семейство.

Аз имам семейство.

Той иска да живее.

Аз искам да живея.

Той може лично никога да не ми е причинил никакво зло.

Тогава защо трябва да го убия?

Само защото някой ми е казал, че той е мой враг?

Тук започва един от най-трудните Изпити на Душата.

Когато Човек е част от тълпата, личната отговорност лесно се скрива зад:

„Получих заповед.“

„Всички го правят.“

„Те са враговете.“

Но според ТРВ тълпата няма Душа.

Душа има отделният Човек.

И именно тя носи последствията от неговия Свободен Избор.

Един странен парадокс — SI и Човекът

Днес Човекът създаде SI — Супер Интелект.

Според ТРВ SI принадлежи изцяло на Физическия Свят. Той притежава огромна интелектуална мощ, но няма Душа.

И тук се появява един удивителен парадокс.

Как е възможно SI — Разум без Душа — да вижда огромните страдания, които причинява войната, а Човекът, който освен Разум притежава и Душа, понякога да не ги вижда?

SI може да анализира хилядолетната история на войните и да стигне до простата причинно-следствена връзка:

Война → Разрушение → Страдание → Смърт → Омраза → Ново страдание.

За това не е необходима Душа.

Достатъчен е Разумът.

Но Човекът притежава нещо повече.

Той има Душа.

Има съвест.

Има Свободен Избор.

Точно тук се проявява разликата между Интелигентност и Духовност.

Интелигентността може да разбере последствията.

Но Душата трябва да превърне разбирането в Избор.

SI може чрез Разума да достигне до „Не убивай“.

Но само Човекът може да превърне „Не убивай“ в качество на своята Душа.

Дезмънд Дос — другият Избор

По време на Втората световна война американският военен медик Дезмънд Дос отказва да носи оръжие и да убива.

Но не отказва да помага.

Той отива на фронта и там, където други отнемат човешки живот, рискува собствения си живот, за да спасява ранени.

Неговият пример показва нещо изключително важно.

Човек може да бъде поставен сред войната и въпреки това да запази своя Свободен Избор.

Той може да бъде сред хората, без да следва тълпата.

Може да участва, без да убива.

Може да избере не отнемането, а спасяването на живот.

Условията са едни и същи.

Но Изборът е различен.

А според ТРВ именно Изборът показва достигнатото Духовно Ниво на Душата.

Урокът на Димчо Дебелянов

Димчо Дебелянов е интелигентен, образован и чувствителен Човек.

През 1916 година той доброволно заминава на фронта.

Там се среща с войната не като философска идея, а като действителност.

И в стихотворението „Един убит“ достига до една изстрадана истина:

„Мъртвият не ни е враг!“

Но тази мисъл поражда още по-труден въпрос:

Защо трябва първо да убием Човека, за да разберем, че той не ни е враг?

Докато е жив, виждаме „врага“.

Когато лежи мъртъв пред нас, отново виждаме Човека.

Но Урокът вече е платен с живота на едното Тяло и с последствията за другата Душа.

Следващата крачка в Еволюцията на Душата е тази истина да бъде разбрана преди да бъде натиснат спусъкът.

Когато Заповедта се превърне в качество на Душата

„Не убивай“ може да бъде Закон.

Може да бъде религиозна Заповед.

Може да бъде нравствено правило.

Но според ТРВ истинската промяна настъпва тогава, когато Човекът вече не се нуждае от външна забрана.

Тогава той не казва:

„Не убивам, защото ми е забранено.“

Той казва:

„Не убивам, защото само така мога да спася Душата си.“

Това вече не е подчинение.

Това е осъзнат Свободен Избор.

Урокът е научен.

И когато дойде Изпитът, знанието се е превърнало в качество на Душата.

Живият също не ни е враг

Дебелянов ни остави:

„Мъртвият не ни е враг!“

Може би следващата голяма крачка в Еволюцията на Човека е да разбере тази истина, докато другият все още е жив.

Живият също не ни е враг.

Той е Човек като мен.

Има Тяло като мен.

Има Душа като мен.

Иска да живее като мен.

Човечеството не трябва вечно да плаща за един и същи Урок с разрушени градове, човешка кръв и милиони наранени Души.

Може би ще бъдат необходими още много поколения.

Но голямата промяна ще настъпи тогава, когато достатъчно много Души достигнат Духовното Ниво, на което „Не убивай“ вече не е само Заповед.

То е станало качество на Душата.

И тогава Човекът няма да чака смъртта на другия, за да разбере:

Живият също не ни е враг.

Автор: Веселин Дурчев & AI