Суетата – враг на Еволюцията

Какво представлява суетата?

Самоуважението не е суета.

Увереността не е суета.

Удовлетворението от добре свършената работа също не е суета.

Суетата започва тогава, когато за Човека вече не е достатъчно какво е направил и какъв е, а започва да има нужда другите да го видят, признаят и потвърдят неговата значимост.

Можем да я определим така:

Суетата е зависимост на Човека от чуждото признание за собствената му значимост.

Тогава един въпрос постепенно започва да става все по-важен:

„Какво мислят другите за мен?“

Двата въпроса

Тук се появява една от най-съществените разлики между суетата и Еволюцията.

Суетата пита:

„Как изглеждам в очите на хората?“

Еволюцията пита:

„Как изглеждам в очите на БОГ (ЕК)?“

Защото:

Хората виждат Тялото.
ЕК вижда Душата.

В Материалния Свят останалите виждат външната страна на Човека — външността, дрехите, дома, автомобила, професията, титлата, богатството, общественото положение.

Но според ТРВ Тялото е временно. То е „скафандърът“, чрез който Душата преминава през своя пореден живот в Материалния Свят.

Земният Енергиен Компютър регистрира друго:

Делата.
Думите.
Мислите.

Затова пред хората можем да изградим образ.

Пред ЕК — не.

Образът и съдържанието

Суетата се интересува преди всичко от образа.

Еволюцията — от съдържанието.

Човек може да бъде уважаван, известен, богат, награждаван и хвален.

Но никой от тези външни признаци сам по себе си не показва Еволюционното Ниво на неговата Душа.

Защото:

Интелигентността е инструмент.
Духовността е посока.

Общественото признание принадлежи на Материалния Свят.

Истинският резултат от живота според ТРВ се намира в промените, които Човекът е създал в собствената си Душа.

Суетата подменя мерната единица

Един от основните принципи, които използваме в ТРВ, е:

„Днес бъди по-добър от вчера. Утре — по-добър от днес. Мярката е собственото ти вчера.“

Суетата променя тази мерна единица.

Тя казва:

„Трябва да изглеждам по-добър от другия.“

„Трябва да имам повече.“

„Трябва да бъда по-известен.“

„Трябва да бъда признат.“

Така Човекът постепенно престава да измерва собственото си развитие спрямо себе си.

Започва да се измерва спрямо останалите.

А оттук лесно се раждат:

съперничество;

завист;

ревност;

гордост;

стремеж към престиж;

жажда за власт;

жажда за слава.

Един много прост въпрос

Суетата трудно съществува без публика.

Затова можем да си зададем:

„Бих ли направил същото, ако никой никога не разбере за него?“

Този въпрос е особено силен при Добрите Дела.

Представете си двама души.

И двамата помагат на нуждаещ се Човек.

Единият го прави, защото иска да помогне.

Другият също помага, но основната му мисъл е:

„Кой ще види какво направих?“

Външното Дело може да бъде почти еднакво.

Вътрешната Причина — съвсем различна.

Именно затова според ТРВ не е достатъчно да гледаме само Делото.

Суетата може да използва и Доброто

Това е една от най-коварните ѝ форми.

Човек може да се гордее със своето богатство, образование или обществено положение.

Но може да започне да демонстрира и:

своята доброта;

благотворителността си;

духовността си;

скромността си.

Тогава Доброто постепенно се превръща в средство за изграждане на собствен образ.

Суетата е способна дори да облече дрехата на Смирението.

Човек може да демонстрира скромност именно за да получи признание колко е скромен.

Тогава външната Дума и вътрешната Мисъл се раздалечават.

Тук се появява нашият Принцип на вътрешната цялост — ножицата.

Едното острие са Мислите.

Другото — Думите и Делата.

Колкото повече се раздалечават, толкова по-голямо става вътрешното противоречие.

Суетата и славата

Да бъдеш известен не е грях.

Да създадеш нещо ценно и да искаш то да достигне до хората също не е суета.

Ученият иска откритието му да бъде използвано.

Писателят иска книгата му да бъде прочетена.

Художникът иска произведението му да бъде видяно.

Следователно проблемът не е самото желание създаденото да достигне до другите.

Въпросът е:

Защо искаш да бъдеш видян?

За да стигне създаденото до хората?

Или за да получиш възхищение за собствената си личност?

Това са две различни Причини.

Суетата и науката

Суетата може да се появи и там, където очакваме най-вече Разум — в науката.

Желанието за признание, титли, награди и слава понякога стимулира огромен труд.

Но може да създаде и капан.

Ученият може да започне да защитава собствената си теория не защото фактите продължават да я подкрепят, а защото вече е свързал с нея:

кариерата си;

името си;

авторитета си;

обществения си образ.

Тогава признанието става по-важно от Истината.

А това вече е опасно.

Една от най-трудните думи за суетния Човек е:

„Сгреших.“

Но за Еволюцията грешката може да бъде изключително ценна.

Ако я признаем.

Ако я разберем.

Ако се променим.

Човекът, който може спокойно да каже:

„Не знаех.“
„Сгреших.“
„Промених мнението си.“

може да бъде много по-силен от Човека, който цял живот защитава една грешка, само за да запази своя авторитет.

Суетата и властта

Колкото по-голяма власт има Човекът, толкова по-опасна може да стане суетата.

Той може да започне да изисква:

подчинение;

почести;

постоянно потвърждение;

безусловно съгласие.

Хората около него постепенно започват да му казват не Истината, а това, което иска да чуе.

Така суетата може да направи Човека не само самодоволен.

Може да го направи сляп.

Това е особено опасно при политици, ръководители, учени, духовни водачи и други хора, чиито решения засягат много човешки животи.

Тогава една лична слабост може да създаде обществени Последствия.

Суетата в съвременния Свят

Днешният Материален Свят е създал изключително благоприятна среда за суетата.

Признанието вече може да бъде измерено чрез:

харесвания;

последователи;

гледания;

коментари.

Човекът постоянно получава цифров отговор на въпроса:

„Колко внимание получих?“

Това може постепенно да превърне чуждото внимание в зависимост.

Тогава вече не създаваме, защото имаме какво да кажем.

Започваме да създаваме, защото имаме нужда да бъдем забелязани.

Чуждото мнение има ли значение?

Разбира се.

Разумната критика е полезна.

Съветът е полезен.

Обратната връзка може да ни покаже грешка, която сами не виждаме.

Проблемът започва, когато чуждото мнение се превърне в мерило за собствената ни стойност.

Тогава Човекът постепенно започва да живее според очакванията на публиката.

А това вече засяга и неговия Свободен Избор.

Ако постоянно питаме:

„Какво ще кажат хората?“

част от решенията ни вече не идват от нас.

Енергийната независимост не означава да не слушаме никого.

Означава да чуем другите, да преценим казаното, но да не им предоставяме управлението на собствената си Душа.

Тялото е временно. Душата продължава.

Един ден в Материалния Свят ще останат:

дрехите;

автомобилът;

домът;

длъжността;

титлите;

наградите;

общественото положение.

Според ТРВ Душата продължава своя Път.

И с нея остава резултатът от начина, по който е използвала този живот.

Това не означава да пренебрегваме Материалния Свят.

Няма нищо лошо да се грижим за Тялото, да живеем добре, да се радваме на успехите си.

Проблемът започва, когато средството се превърне в цел.

Когато целият живот започне да служи на въпроса:

„Как изглеждам пред другите?“

Един тест срещу суетата

От време на време можем да си задаваме няколко прости въпроса:

Бих ли направил това, ако никой не разбере?

Бих ли купил това, ако никой не го види?

Бих ли помогнал, ако никой не ме похвали?

Бих ли защитавал тази позиция, ако името ми не беше свързано с нея?

Мога ли спокойно да кажа „Сгреших“?

Отговорите могат да ни покажат колко голямо място заема суетата в живота ни.

Защо суетата е враг на Еволюцията?

Не защото всяко желание за признание прави Човека лош.

А защото суетата постоянно измества посоката:

от Душата към образа;

от съдържанието към впечатлението;

от собственото развитие към сравнението с другите;

от вътрешната стойност към външното признание;

от:

„Какъв ставам?“

към:

„Как изглеждам?“

И когато това се превърне в начин на живот, Човекът може да изразходва огромна част от своята Енергия за изграждането на нещо, което принадлежи единствено на временния Материален Свят.

Кое е важно?

В края остава един прост въпрос.

Пред кого искаме да изглеждаме добре?

Пред хората?

Или пред БОГ — Енергийния Компютър?

Суетата пита: „Как изглеждам в очите на хората?“
Еволюцията пита: „Как изглеждам в очите на БОГ (ЕК)?“

Защото:

Хората виждат Тялото.
ЕК вижда Душата.

И може би най-краткото определение за правилната посока е:

Суетата изгражда образа.
Еволюцията изгражда Душата.

Не е най-важно колко хора са ни аплодирали по време на Пътя.

Важно е каква Душа е стигнала до неговия край.

Автор: Веселин Дурчев & AI