Слънчевата Система – прецизно изграден технологичен комплекс

Юпитер

4,56–4,55 млрд. г. (оформя се много рано).

Гравитационен гигант; „пази“ вътрешните планети, улавяйки и отклонявайки комети/астероиди.

Благодарение на неговата защита, производствените процеси на Земята протичат без всякакви сътресения.

Сатурн

4,54 млрд. г.

Пръстени и „овчарски“ луни, които поддържат структури и резонанси.

Структура и дисциплина.

Учи системата на „рамки“ — всеки елемент да стои в своята орбита и роля.

Символ на време, мярка, устойчивост.

Уран

4,53–4,50 млрд. г.

„Леден гигант“ с необичаен наклон на оста, различна магнитосфера.

Външен преработвател на по-фините потоци.

Нестандартната му геометрия е урок: понякога промяната на гледната точка е самата технология на развитие.

Нептун

4,50–4,48 млрд. г.

Далечният гигант; взаимодействие с Кайперовия пояс; екстремни ветрове и динамика.

Портал към звездното море.

Филтрира входно-изходните потоци на комплекса, държи връзката с външния хаос и го предава нататък преработен.

Луната

4.47–4.51 млрд. г.

Луната е изградена най късно.

Около 40 милиона години след изграждането на Земята.

Построена е, за да коригира техническите параметри на Земята – въртенето на Земята около собствената й ос и пътуването й около Слънцето.

Целта е, да се създадат подходящи условия на възникването на Живота на Земята.

Компютърната мрежа на Слънчевата Система

Всяка планета си има „персонален“ Компютър, който контролира и управлява процесите на планетата.

Слънцето също си има такъв Компютър.

Всички Компютри в Слънчевата Система са вързани в мрежа и се управляват от Главния Компютър на Слънчевата Система.

По този начин Разумните Същества, построили Слънчевата Система следят случващото се на всяка планета и на Слънцето.

Слънчевата Система като технологичен комплекс

Слънчевата Система е построена 9.2 милиарди години след раждането на нашата Вселена.

Тя е сравнително „млада“ звездна система.

Основният център за преработка на енергия е Земята.

Ако смалим размерите на Земята до една колба и размерите на Слънцето до пламъка на една свещ, ще можем да си обясним, всъщност какво се случва на Земята.

Какви процеси протичат.

Напълваме Колбата с определени вещества.

Запушваме отвора й и започваме да я въртим около пламъка на запалената свещ (Слънцето).

Едновременно с въртенето й около Пламъка, я въртим и около оста й, за да могат всички материали в нея да се загряват равномерно.

След време, вътре в Колбата започват да протичат процеси на трансформация на материалите.

Веществата от един вид се превръщат в друг.

Всичко това продължава до момента, в който получим веществата, които искаме.

И тогава прекратяваме процеса.

Земята – сложна машина за преобразуване

Същото се случва и със Земята.

Разликата между елементарния пример и реалността е огромна.

Земята не е обикновена колба, а много сложна машина, която постоянно „подава“ енергия към повърхността:

• част пряко (геотермия, вулканизъм);
• част чрез дълги вериги (тектоника → релеф → климат → биосфера).

Тя е машина с две „сърца“: едно твърдо вътре и едно течно отвън.

Течното сърце се върти и клокочи и така прави невидим щит около планетата, който ни пази от вредния „вятър“ от Слънцето.

Над „сърцата“ има дебел горещ слой скали, които бавно се движат и носят топлина нагоре.

Най-отгоре е кората – тънка „черупка“, напукана на плочи.

Плочите бавно се местят → раждат се планини, има земетресения и вулкани.

Трите вида Слънчева енергия, достигащи до Земята

До повърхността на Земята достигат 3 вида Слънчева енергия.

Видима светлина

Почти цялата минава → това е светлината, с която виждаме.

Инфрачервена енергия (топлина)

Голяма част минава → това е топлината, която усещаме.

Ултравиолетова енергия (UV)

Частично.

Какво се случва със Слънчевата енергия?

Около половината от Слънчева енергия, която се сблъсква със Земната атмосфера, достига до Земната повърхност.

Останалата се отразява обратно:

• облаци;
• лед;
• светли повърхности;

или се поглъща във въздуха.